Язовир "Ивайловград" е третият голям язовир по течението на Арда. Със своите 35-37 километра е най-дългият в България.

На Балканите има още един такъв много дълъг язовир. Това е Тезаурус/"Съкровище"/ и се намира на река Места в Гърция. Карал съм и там лодка. Признавам си, че тръпката да караш лодка в "Тезаурус"  е по-голяма. Много по-девствено е и няма никой от  досадните рибари.
  На дъното на язовир "Ивайловград" има "потънали" няколко села. Миналата година, когато обикаляхме този район с колела, си набелязахме едно място, което да използваме за бивак.  Намира се преди една от двете останали постройки от "потъналото" село Кочаш, а именно неговата църква. 
  Тази година направихме само пробно пускане по язовира в Камилодолския пролом, но догодина ще го обиколим целия.


  Така изглежда Кочаш, гледано от язовира:


  Бивакът ни:





  За няколко дни водата беше спаднала  с около 3 метра и  брегът се беше отдръпнал  навътре.


  Сутрин гледката и спокойствието идващо от нея са много зареждащи:


  Рибарите ловят риба навсякъде. Когато карате лодка непрекъснато чувате от двата края, че сте оплели в нечия корда. Много е неприятното.



Закусихме и тръгнахме:


  За около 1 час гребане стигнахме до ръкава на река Марешница. От там имаме един весел спомен от миналата година, когато се загубихме  в тъмното и трябваше да оставим колелата някъде тук, за да продължим пеш до Сеноклас.









  Продължихме по Камилодолското ждрело. Красиво е! Няма какво да го описвам. Трябва да се види със собствените очи. Един орел си летеше спокойно над нас. а може и лешояд да е било:

  Спряхме да починем по средата на язовира. Направихме си "катамаран" и като стари моряци си разделихме 200 грама домашен ром:


  След поредния завой над нас, кацнали на билото, се видяха къщите на Долноселци:




  Погребахме още около 2 часа, починахме си на един бряг "А'Ла Робинзон Крузо" и се изкъпахме в язовира:



  До стената оставаха около 10-12 километра, но решихме да достигнем до нея другия път. Върнахме се до бивака по светло.
Запалихме огъня сложихме скарата  и до късно си приказвахме за живота, какъв е смисълът му и други такива работи. Радвахме му се , все пак на входа на нашия хотел звездите не бяха 5, а 5 милиона и ни светеха от небето.

   Имахме си и "извънземно";))) изпи всичките ни запаси и започна да свети някак си в жълто:

  На сутринта кулата на Шейновец се показа през облаците и ни покани да дойдем тук още хиляди пъти:


  Ивайло не можа да е с мен и да го повозя на лодката. Вдигна температура и трябваше майка му да се занимава с него. Нищо! Другият път.

                                                                                                                                                                                                     с.Кочаш 8-10.09.2010 г.