Количката е празна.
Историята на The North Face.
Историята на BUFF
В този дъждовен край на седмицата решихме да пoкараме лодките в язовир "Студен кладенец".Малко бях ядосан през седмицата, защото покрай мен все повече стават не само "панелните туристи", но се оказа, че има и още една група, на която не бях им измислил име. "Обещавачите"- е може би най-точната.
Та такива обещавачи ми приказваха цяла седмица, че ще идем заедно да караме каяци на язовира, но в последния момент винаги им се "случва" нещо, заради което променят уговорката ни. Я- уж, дъщерята се разболяла, я - уж,щяло да вали, я - още някоя и друга измислица. А ако на същите тези "обещавачи", в този момент им се обади шефът от Велико Търново, ще запалят намига количката си, ще забравят дори и децата си, и ще идат чак до Силистра, за да броят жабите в Дунава. Та нали това е разбирането за почивка на шефа им.
Стига толкова с моя гняв!
Стига толкова с моя гняв!
Все пак се събрахме група от три семейства и две лодки.
От Димитровград до Калоянци /на Студен кладенец/ се оказа, че са точно 52 километра, а до този момент ми се бе струвало, че са поне стотина. Стигнахме при бунгалата и се оказа, че няма места. Всички били заети, защото през деня щяло да има панихида за загиналите през 1992 г. летци Дойчин Бояджиев и Емил Тодоров. Там, където самолетът им се разбил на отрещния бряг, имало паметник, до когото се стигало само с лодка. Малко по-късно го посетихме.
Съседната станция беше празна. Някога е била на военните. Имаше хубав навес и решихме, че ще може да разпънем палатките, но уви! Дойдоха едни строги момчета с голи глави и казаха, че това не може да се случи. Не им пукаше, че синът ми е на година и половина. Добре, че наемателка на съседното заведение се оказа една гостоприемна туркиня, която ни позволи да разпънем палатките си буквално, за което не ни поиска дори и стотинка. Помогна ни, за което и благодарихме!
Това са каяците минута преди да ги "намокрим"
...и най-младият непанелен турист- смел моряк:
Това са каяците минута преди да ги "намокрим"
...и най-младият непанелен турист- смел моряк:
Точно срещу нас беше Островът на муфлоните. Някога били завъдени тези животни, но през годинити на демокрацията умрели от глад/не е за учудване!/. Бяха ни казали, че през една студена зима язовирът замръзнал, вълците нападнали и изяли бедните животинчета, но в последствие се оказа, че истината била съвсем друга. Другите вълци- хората, спрели да ги захранват, защото в онези "първи демократични" години, решили тази храна да се даде на собствените им животни.
Островът:
На него се оказа, че е пълно със сърни. Като го доближихме, едно стадо, от може би двадесетина животинки, побягна в гората, но успях да снимам една:
Времето беше много променливо и затова решихме да гребем около базата в Калоянци.
Отидохме до гроба на двамата смели пилоти / единият-Дойчин Бояджиев, е основател на Офицерската легия "Раковски"/. Така се вижда паметникът, гледан от водата:
Погребахме около брега и след време влязохме в един ръкав:
В далечината отново се вижда Островът на муфлоните.
Залезът, гледан от водата, изглеждаше така:
Красиво е, нали?
Следва купон, фонът на който беше музика изпълнявана от един многострадален жабешки хор:
Някъде, около 3 часа вечерта, когато сънят е най-сладък, заваля Дъждът. Нови емоции, но всички останахме сухи.
На следващия ден пак дъжд. Туркинята ни беше отворила заведението, специално заради нас, за да закусим и да пием кафе.
Дъждът спря около 10 часа и ние веднага се качихме на лодките. Взехме и дъждобраните. Тръгнахме да търсим водопадите, намиращи се в един отдалечен ръкав, но само след час отново заваля, този път със силни гръмотевици. Успяхме да се върнем само до Острова и да потърсим сушина там. Оглеждах се да видя някоя сърна, но те се бяха скрили. Почти навсякде около нас имаше "следи от цивилизацията ни". Пластмасови бутилки, стари обувки, автомобилни гуми, дори и пластмасова броня на кола. Всичко това беше изхвърлено от водата.
Белите петна на снимката са отразените от светкавицата на фотоапарата капки дъжд.
Нямахме време и решихме да не чакаме. Облякохме дъждобраните и след здраво гребане в дъжд и гръмотевици се прибрахме до базата. Жена ми беше изтръпнала в очакване и каза, че това е последното ми гребане и други такива женски глупости! Нали не й вярвате, защото съм сигурен, че и тя не си вярва!
Натоварихме лодките.
и в този момент изгря слънце за чудо и приказ. Винаги така се случва. Законите на Мърфи ги има и в туризма!
яз."Студен кладенец"-юни, 2008 г.
Остави мнение/коментар