отзад са Манастирските възвишения

 В центъра на селото има пост на Гранична полиция. Могат да ви проверят личните карти. Границата с Турция е на около 10 километра.    След това тръгвате в посока с. Воден, по-точно към Дервентските възвишения. Те са дълги около 50 километра и свързват Странджа и Сакар, като по билото им минава държавната граница. Село Воден е от големите села в района. Някога е било общинско село с над 1000 жители. Смята се , че е основано от преселници от района на Воден /Едеса/, Гръцка Македония.

 Църквата на селото
За съжаление беше заключена. И изобщо защо църквите трябва да имат работно време? И душата ми ли трябва да има работно време?
 

  След селото се тръгва към  Крайно, което е на 200 метра от границата. На около 1,5 километра след Воден има направен черен път към комплекса с обяснителни табели. Което е хубаво е хубаво! Браво! Има хубава беседка с място за бивакуване и велопътека.






 Има голяма обяснителна табела и план-схема на комплекса:




 След това се продължава по пътя и след около 2 километра чакълът свършва. Тук направихме грешка и продължихме нататък. След около половин час лутане разбрахме, че сме се объркали. Върнахме се обратно и тогава видяхме останките на хълма, над пътя.
 Бях очарован. Не вярвах, че ще видя точно това. Както се казва:"Само за ценители!". По цялото поле бяха останали основите на голям манастирски комплекс от 11-14 век. Смята се, че тук е бил погребан Григорий Синаит /1260-1346г./. Един от най-прославените православни духовници и писатели. Светец. Основател на манастирските комплекси в Парорията. Ревностен привърженик на исихазма. Негови ученици и последователи са: Теодосий Търновски, последният истински Български патриарх Евтимий Търновски, първият Всерусийски патриарх, българинът   Киприян. Бил е под закрилата на българския цар Иван-Александър /1331-1371 г./.
 В средата на манастирския комплекс има пещера, където е възникнала стара скална църква. След това върху нея е била изградена друга църква, а след години / около 11 век/ над нея е била изградена голяма трикорабна базилика с размери 21х17 метра, с много колони, чийто основи могат да се видят и сега. Така че се е получило църква в църквата. Целият комплекс е ограден от стени, в които се намирали килиите на монасите. Разкрита е и магерницата на манастира.За първи път в съвременната ни история е описан  от братя Шкорпил. В момента разкопки не се извършват. Такива са правени от 1979 до 1993 г.

               базиликата, основите на колоните и входът към подземната църква

източната стена на базиликата









входът към подземната църква

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отсрани на входа са изкопани в скалата тези сводове /може би гробове!/





 

 След това се слиза по тези стълби в първата зала:


 на пода й има стълби към същинската и най-долна зала- старата скална църква:







 

 

 

 

 

 

Тя не е много глоляма, но за да я разгледате ви трябва фенерче. За съжаление не го бях взел. Пълно е с прилепи, които летят около вас и не ви дават да снимате. Може би малко се уплаших!!!





 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За спойка на камъните е бил използван червен хоросан:




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е била главната порта на манастира:






 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така се вижда базиликата, снимана от главната порта:



Това са стените с килиите на монасите:






Събрана керамика:

Стената:



 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Радвам се, че има такива места в България, които ни показват, че когато навсякъде другаде са живеели варвари,  тук е било цивилизация, а сега когато навсякъде е цивилизация, то тук...

                                                                                                                                                                                                                                     с.Воден 31.07.2009 г.